Безпристрастен поглед към разказването на Пекин

Безпристрастен поглед към разказването на Пекин

Безпристрастен поглед към разказването на Пекин

Blog Article

— Бабини деветини… измислици! — рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.

— Да не вярваш — отговори някак плахо Лазо, жегнат от смътна догадка.

- Малко съм шокиран, колиш бройлери, караш каруца, мъкнеш тежки бидони и изобщо много груба и неприятна работа !

Почувствах се като най-големия идиот. Започнах да се обяснявам, да се опитвам да замажа.

Облагодетелствани сме от природата като пол факт. Аз също карам колело от дете ,ще ми е интаресно и друга дама да сподели когато кара колело или е във фитнеса разлива ли се приятна възбудителна топлина между бедрата ?

Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини, една след друга по-мъчителни. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се вие из полето за към далечни страни.

Возим се, но коня шантав – бърза сам, без да му дава зор някой, в един момент забави ход, след малко спря, загледа се някъде настрани и аха да тръгне да ни тегли натам. Удържа го Ели и каза:

Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател.

— И нейна работа ще е, да си намери друг, ако не си е намерила досега — рече пак Стамо.

Даже показа един от редките случаи, в които е по-закачлива и се заяде с мен:

А за клането на пилета, ами там даже и децата го правят, така се научават откъде идва храната, да уважават природата и т.н., там от малки се сблъскват с действителността. В България по по-отдалечените места и ние сме така. Ако вдигна ръце и чакам някой да дойде и да свърши това или онова, до никъде няма да я докарам. На село работата е много и няма кой друг да ти я свърши, като си се хванал на хорото, го играеш или се отказваш още в началото.

Чу го Пенка отдалече и му прати закачлива и обична песен.

Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.

Имам лек фетиш към стегнатите еластични клинчета за езда, обичам да контролирам коня и когато съм в такова настроение, натискът и триенето в предния край на седлото ??????? ми се услаждат много.

Report this page